Здравейте тази платка която сте снимали от долу има ли SMD елементи?
(Добавено)
• http://www.simandl.cz/stranky/elektro/starter/starter.htm страница с описание на електронен стартер в чешки език.
• http://eu.st.com/stonline/books/pdf/docs/3706.pdf ST | ELECTRONIC Flourescent LAMP БАЛАСТ
Схеми и снимки При пурите принципът е същия. Слагал съм пура да работи на платка за икономична лампа и работи перфектно! Единственното условие е да се спазва мощността.
(Добавено)
Напиши във "гугъл" схеми на електронен баласт за луминисцентни лампи.
(Добавено)
. МЕТОДИКА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛУМИНЕСЦЕНТНИТЕ ЛАМПИ.
5.1. Цел на упражнението.
Усвояване на знания и умения за изследване на елементите на луминесцентните осветители със стартерно запалване и за анализиране на влиянието на неизбежни при експлоатацията фактори върху основните параметри на осветителите.
5.2. Теоретична постановка.
Тръбната луминесцентна лампа е разряден източник на светлина. На фиг.10 е показана схемата, по която лампата може да се включи към електрическата мрежа. За запалването е необходим стартерът S, чийто параметри трябва да бъдат съгласувани с параметрите на лампата. Предназначението на дросела Д е да стабилизира горенето на дъгата.
фиг.10
При експлоатацията лампите и стартерите променят параметрите си, което оказва неблагоприятно влияние на съвместната им работа. Преценка за изправността на луминесцентните лампи, стартерите и дроселите може да се направи въз основа на сравнение на параметрите им с определените от БДС 5116-74 стойности, посочени в таблица 1.
Поддържането в изправност на осветителните уредби с луминесцентни лампи е трудопоглъщаща и сравнително сложна дейност, тъй като в схемите им участват много елементи , чиято съвместна работа е възможна само в рамките на определени условия. Изменението на някои от условията може да направи невъзможна работата на определени елементи. Така например намаляването на напрежението на заработване на стартера предизвиква "мигане" на съответната му лампа, намаляването на напрежението на захранващата мрежа предизвиква увеличаване на напрежението на лампата, което също може да доведе до "мигане" на лампата и т.н.
фиг.11
фиг.12
В практиката се срещат различни схеми на свързване на многоламповите осветители. Най-голямо приложение у нас са намерили схемите с три луминесцентни лампи по 40W със стартерно запалване, показани на фиг.11 и фиг.12. При тези схеми е възможно излизане от строя на едната, двете или трите лампи като осветителят остава включен към мрежата. Възможно е също излизане от строя на някой от кондензаторите или поява на късо съединение в кондензатор и т.н. За правилната експлоатация на осветителите е необходимо да се познава влиянието на различните аварийни състояния на отделните елементи върху работата на целия осветител.
5.3. Методически указания.
Изпитването на луминесцентни лампи, дросели и стартери може да се извърши удобно на стенд, чиято схема е показана на фиг.13.
фиг.13
На схемата са показани с плътни линии неподвижно монтираните на стенда елементи, а с прекъснати линии – елементите, които се свързват допълнително. При провеждане на дадено изследване в схемата се включват само необходимите елементи. На местата на останалите измервателни уреди веригата се осъществява с помощта на съответните прекъсвачи К1 и К2 и т.н. Стендът се захранва посредством автотрансформатор. Включването под напрежение се осъществява посредством прекъсвача П1. Изследваната лампа се свързва към двойка фасунги Ф, която се избира в зависимост от дължината на лампата.
За установяване на състоянието на една лампа най-напред се проверява нейното запалване и светене непосредствено след запалването. На лампите, които се запалват нормално и светят нормално, се измерват параметрите и се проверява тяхното съответствие с посочените в таблица 1 стойности. Двете проверки се провеждат на стенда по схемата на фиг.13 в следната последователност. Лампата се включва към съответната двойка фасунги Ф. В зависимост от мощността на лампата към буксите Д1 и Д2 се включва съответен образцов дросел. Към съответните букси на стенда се включват автотрансформаторът АТ, волтметрите V1 и V2 и амперметрите А1 и А2. За осъществяване на веригата се включват прекъсвачите К5 и К8 и прекъсвача П2 , а превключвателят Пр се включва към буксите, към които е свързан образцовият дросел. Изследването започва с включване на прексъвача П1. С автотрансформатора АТ напрежението се увеличава до номинална стойност 220V и се следят показанията на волтметрите V1 и V2, които трябва да измерват еднакви стойности. Стрелките на амперметрите не се отклоняват. Лампата може да се запали чрез прекъсвача К10 или бутона за запалване Б3 в стартерната верига. При изправна лампа и добър контакт във фасунгите електродите се загряват и в двата края на лампата се появяват светли петна. След 10-20 s прекъсвачът К10 или бутонът Б3 се изключват. Следва лампата да се запали. Ако е необходимо, се прави втори опит за запалване по същия нормален начин. Ако лампата пак не се запали, провежда се опит за форсирано запалване: натиска се бутонът Б3 и докато той е включен, се натиска бутонът за форсирано запалване БФ3. След 10-15s бутонът БФ3 се отпуска и лампата се оставя да работи 10-15 min. Измерва се токът I1 и напрежението U2 и, ако стойностите им са в посочените от стандарта граници, се прави опит за нормално запалване. Ако лампата не се запали, провежда се отново форсирано запалване и след това се повтаря опит за нормално запалване. Ако и този път лампата не се запали, счита се, че е дефектна, и се поставя белег за негодност – черна напречна черта в средата.
(Добавено)
Нов живот за повредените
луминисцентни лампи
През последните години голяма популярност на българския пазар получиха луминисцентните лампи със стандартен Едисонов цокъл. Цената на тези лампи не е ниска, но както казват техните продавачи, по-високата цена се оправдава от доброто им качество, от икономичността им и най-вече от голямата им дълготрайност. Всичко това е вярно, но има една малка подробност - повечето такива лампи, предлагани на българския пазар, се произвеждат в Турция, Китай или Корея, а това вече е достатъчно добро обяснение на факта, че въпреки уверенията за дълготрайност, много от тези лампи не работят повече от няколко месеца. Интересното при това е, че в повечето случаи повредите възникват не в самата лампа, а в захранващата платка, монтирана в нейния корпус.
фиг. 1
Тук ви предлагаме една елементарна схема (фиг. 1), с която можете да замените фабричната платка, като при това лампата ще работи надеждно независимо дали самата тръбичка е изправна (или катодите са прекъснати). Платката на устройството сме проектирали със същите размери и форма, както и фабричната платка така, че тя може да бъде монтирана в стандартното тяло на лампата.
Устройството може да се използва за захранване и на обикновени (прави) луминисцентни тръби с дължина до 600 mm. При това не е необходимо използването на дросели и стартери, а тръбата запалва бързо, (без премигване) и свети устойчиво дори при изгорели катоди.
С дадените в "Използвани елементи" стойности, схемата е изпитана в редакцията и работи отлично с 32 W лампа с Eдисонов цокъл (като тази, показана на снимката), както и с права луминисцентна тръба с мощност 20 W и дължина 600 mm.
На практика устройството представлява множител на напрежение, който се захранва директно от 220V-та мрежа. Създаденото от него около 1000 V постоянно напрежение се подава към двата катода на тръбата и е достатъчно както за нейното запалване, така и за работата и. При това можете да използвате само по един от изводите на всеки катод (както се вижда от снимката) или да свържете двата извода на всеки катод накъсо и да подадете захранването от схемата към тях. Когато монтирате устройството на луминисцентно тяло с Едисонов цокъл, е добре да проверите предварително кои са изводите на отделните катоди, за да избегнете погрешно свързване към изводите на един и същ катод. Кондензаторите С1С4 трябва да бъдат с работно напрежение не по-малко от 400 V, а С5 и С6 - 630 V. С оглед на по-голямото им разпространение в схемата са използвани кондензатори с капацитет 1 F, свързани паралелно, но в случай че разполагате с кондензатори 2 F/400 V, можете да използвате такива вместо групите С1-С2 и С3-С4.
На платката тези кондензатори са поставени един върху друг така, че готовата платка да може да бъде монтирана в най-разпространения тип стандартни луминисцентни тела с Едисонов цокъл, при които диаметърът на пластмасовото тяло за захранващата схема е 70 mm. Резисторите R3R5, свързани последователно на тръбата, трябва да бъдат за мощност 2 W.
Независимо от специално подбраната и форма платката (фиг. 2) може да бъде използвана и за захранване на обикновени (прави) луминисцентни тръби. В корпуса на такива тела обикновено има достатъчно място, а с помощта на тази схема тялото ще работи безпроблемно дори когато катодите на тръбата са вече изгорели.
Внимание: Устройството е галванично свързано към 220 V-та мрежа, така че ако го монтирате в тяло, различно от това, показано на снимката, вземете всички необходими мерки за изолация от металните части на тялото. |
